Мънистото – магическото кръгче. Част 1 / The Magical Circle. Part 1

Някога много отдавна, но не чак толкова назад във времето… хората все още помнели гласа на Природата. Това били времена, когато циклите в природата били ритуално посрещани и изпращани, обработката на земята била най-важната задача на общността, а тъмните нощи били изпълнени от същества, чиито стъпки все още отекват в планините. Фолклорните вярвания на българите, а и на всички балкански народи, са дълбоко вкоренени в разбиранията за природния свят, неговата неспирна цикличност и упованието в невидимите сили.

stado
Стадо в Родопите. A herd in the Mountains.

Сложната система от вярвания, изтъкала бита и идентичността на балканските народи, носи очарованието на векове взиране в необяснимите сили на природния и небесния свят. И много често разбирането на тези сложни фолклорни механизми ни помага да разберем самите себе си и малките неща, които сме приели в ежедневието.

И ето тук, в хода на историята, между кривинки и бърчинки, към нас се търкулва едно малко синьо мънисто, за да ни разкаже…

Помните ли магаретата и кончетата от село, накичени гордо с гердан от сини мъниста? Познавам вече много хора, които носят същото такова синьо мънисто, закачено за връвчица на врата – „за късмет“ – дадено им от баба и дядо от стария гердан на магаренцето. Защото вече е „заредено“ и „ще те пази, ти само си го носи“.

Old-Sky-BLUE-PADRE-Glass-Trade-Beads-9
Стъклени сини синци. С подобни мъниста, но по-тънки, са украсявали конските амуниции. With similar beads, but thinner, people use to decorate the horse trappings. Source: Internet.

Сещате ли се за други такива случаи, когато носите мънисто за късмет или против „уроки“?

Функцията на мънистото и вярата в неговата защитна сила е толкова дълбоко заредена от народите назад във времето, че и в днешно време продължаваме да срещаме подобни истории. Защото мънистените гривни и гердани в балканския фолклор са символ не само на красота и сръчни ръце. Те играят своеобразна роля на амулети, на защитен атрибут, който пази красивата мома от любопитните очи на общността. Защото красотата не е само повод за гордост, тя трябва и да се пази, за да бъде момата здрава и да й върви.

Бабите в Родопите са ми разказвали, че бебетата, малките деца и бременните са най-податливи на „уроки“ – т.е. на онези невидими враждебни сили, лоши мисли и дори демонични присъствия. Понякога ни „урочасват“ дори когато най-много ни се радват, но това се случва от прекалено много „гледане“, както казват в Македония.

„Е, добре – питам аз бабите – какво правите когато една жена роди, за да предпазите бебето? И самата родилка?“. „Е как какво – смее се бабата и ми сочи купчинката с мъниста на масата – плетем им гривни!”. И на бебето и на младата родилка се плете мънистена гривна, в която мъдрите баби вплитат своите магически пожелания за здраве, късмет и благодат. Като едни истински пазителки на старите знания, умелите ръце на жените са низали ситни стъклени мъниста с черен, син или червен цвят – без излишни орнаменти, без детайли. При раждане се нижат само изчистени гривни от един цвят, а може и тайничко да си ги скриеш под пелените, да не се гледат от другите.

DSC_0381
Синьо, червено и черно – символиката на тези три цвята е предпазна. Blue, red and black – these colors are still used as protecting “colors”.

Мъдрите жени на Балкана знаят, че вмешателство от страна на лошите сили не бива да се допуска. Затова те създават своеобразна “ограда” от своите мъниста именно около онези, които се нуждаят най-много от защита. Във фолклорa тази функция се нарича апотропейна – т.е. предпазваща.

Освен малките деца и бременните жени, податливи на чуждо влияние са булките, юношите и момите – когато са празниците по техните ритуални инициации – т.е. свещените преходни периоди от един социален статут към друг. За булката това е нейната сватба. Това е важен период в нейния живот, времето когато тя се превръща от мома в зряла жена, която ще поеме нови роли в обществото. За юношите това е периодът на тяхното възмъжаване, а за малките моми – пролетните празници, когато започват да се оглеждат за подходящ жених. Спомнете си лазарките – колко мънистени нанизи висят по красивите им празнични костюми?

kjostek
В Македония този мънистен накит е познат като “кьостек” (също и “костек”). Изработва се и за сватби и една от основните му функции е сватбарите да танцуват с него като го въртят във въздуха. In Macedonia this beaded jewel is called “kjostek” or “kostek”. It’s also a handmade wedding accesssory and people use it when they dance and spin it in the air as part ot their traditional dances. Source: Pinterest.

Мънистените гривни и гердани са кръгли… точно както и самото мънисто. Това съвършено малко стъклено кръгче – то ни подсеща за вселенския цикъл, за безкрайния път на живота, за единството – този постоянен кръговрат, в който самите ние участваме. Кръгът винаги е имал архаичен сакрален заряд. Той е едновременно напълно завършен и никога незавършващ – както самото мънисто. Колкото и бързо да го въртим, никога няма да открием откъде започва и къде свършва. И в цялата тази прастара символика ние отново можем да намерим „ключа“ към мънистените амулети.

DSC_0331red
Традиционната шарка “на очички” – така характерна за сукниците в Родопите. Архив: личен. Traditional pattern from the Rhodope Mountains – “little eyes”. Source: Personal archive

Но дори когато циклите вече са се завъртели и времето поеме отново към стария си ход, мънистени гривни продължават да красят ръцете ни. Този път просто „за късмет“. Може да ги комбинирате във всякакви цветове и шарки според вашето въображение. Бабите помнят старите модели и рисунки – те винаги се усукват, преплитат и следват. Понякога приличат на малки змийчета, понякога се редуват като спирали или пък малки шарени цветчета изпъстрят ръцете ви. В Родопите е много разпространена шарката „на очички“ – малки ромбчета, в които изпъква оченцето – най-често ярко синьо мънисто. Както вече може да се досетите, точно тези оченца пазят от чуждите „лоши“ очи. Оченцата по гривните бдят над вас и при добро и за късмет, и от прекалено много радост и от прекалено много завист. Може само да им повярвате, за да увеличите техния защитен заряд. Защото колкото повече вярвате, толкова повече силата им се увеличава. А те все още вярват, и все още ги плетат

ҩ

А защо точно сини са тези мъниста и кои са онези празници, за които хората са се окичвали с мънистени накити, ще ви разкажа в следващата История.

Dryanovo
Бабите от с. Дряново ни показват своите мънистени творения. Родопи. Архив: личен.  The grannys from the Village of Dryanovo show us their beaded creations. Source: Personal archive

Тук може да прочетете повече:

  • Д. Маринов, “Народната вяра и религиозни народни обичаи”. София, 1994
  • Хр. Вакарелски, “Етнография на България. София, 1977
  • Етнография на Македония. Том 1-2. София, 1992
  • Т. Дяков, “Народният календар – празници и вярвания на българите”. София, 1993;
  • М. Елиаде, “Трактат по история на религиите”. София, 1995
Advertisements

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s