Мънистата – от домашен занаят  до Trench art

Автор: Десислава Тихолова, фолклорист и уредник в отдел „Етнография” на Регионален исторически музей – Русе и майстор от Дунавската задруга на народните художествени занаяти

Работата с мъниста е вид умение, характерно за повечето световни култури. В зависимост условията на историческото развитие, част от балканските народи са съхранили сравнително архаични представи за мънистата, както и техники за изработка на обредни и празнични костюми и аксесоари. Разпространението на техниката „плетене” маркира почти всички територии на балканските държави, включени в миналото в рамките на Османската империя. Не може да твърдим с увереност, че това е единствено и само османско наследство, доколкото техниката е разпространена в територии извън рамките на Османската империя, а в Руската, Френската и Британската империя тази дейност достига висотата на дворцово изкуство.

По времето на Първата световна война на територията на Европа са разположени множество военнопленнически лагери, населени с почти всички националности, участници във войната. В рамките на лагерното всекидневие повечето затворници се занимават с изработването на различни декоративни предмети и аксесоари, които продават, за да се издържат.

french soldiers
Френски войници от Първата световна война, изработващи различни декоративни предмети. WWI, French soldiers making Trench Art. Source: Internet

Съществуващите в съответните територии благотворителни дружества и организации организират базари за разпродажба на тези предмети с цел подобряване състоянието на военнопленниците, както и закупуване на материали за продължаване на дейността им. Така се появява явлението Тренч арт (Trench art) или „изкуство от окопите” (от англ. „trench”, фр „tranchée” – военен изкоп, окоп) или още военно изкуство. С това понятие се означават декоративни предмети и аксесоари, изработени от войници, военнопленници или цивилни, ангажирани във военно производство.

Shell-Trench-Art
Сувенири, изработени от куршуми. Дело на войници през Втората световна война. Trench Art, WWI. Source: Internet

Върху този вид изкуство, чиито произведения и до днес са обект на активен колекционерски интерес, са правени множество проучвания. В книгата си „Тренч арт. Илюстрована история” Джейн Кимбъл описва този вид предмети и като обекти, характеризиращи културни специфики. Така например германските военнопленници във Великобритания използват парчета от шрапнели за изработка на метални вази за цветя, руските военнопленници демонстрират изкуството на дървообработката и дърворезбата, а известните с умения в обработката на кожа англичани правят портфейли от кожи на плъхове.

На фона на многообразието от форми и материи рязко се отличават предмети, изработвани от войниците на османската армия – от турски и сирийски произход. Мънистените изделия – декоративни фигури на змии и гущери, камшици, рамки за снимки и кесии за пари и портмонета във всички случаи характеризират османско културно присъствие в рамките на явлението Trеnch-art.

0a92731416b41e07fe543380c4ab7bf3
Мънистена змия, изработена от турски затворник по време на Първата световна война. WWI, Beaded snake made by a turkish prisoner during the War. Source: Internet
e7cd29028933d3b1cf6d40c3cbd7d711
Шише, покрито с мънистена декорация. Изработено през 1914 г. от турски военнопленник. Beaded glass flask canteen made by a turkish prisoner during the Balkan War, 1914. Source: Internet

Фактът, че и до днес в Турция затворниците изработват множество сувенири от мъниста, наричани с термина „hapishane işi” (затворническа работа) е показателен за устойчивостта на наследената от Османската империя практика.

b6707904b6a89e439cb02d261673719f
Мънистено портмоне, Първата световна война. WWI, Beaded purse. Source: Internet

Няколко са характеристиките, които отличават „trench-art” изделията от обичайните декоративни или апотропейни произведения от мъниста:

– Изработват се изключително и само от затворници и военнопленници;

– Във времето на войната са изработвани само от мъже;

– Върху повечето от тях са изписани годините на военнопленничество, думите „Turkish prisoner” (турски затворник) или „Sirian prisoner” (сирийски затворник), а в някои случаи имената на военнопленниците или имена на близки хора, за които са предназначени сувенирите;

-В някои случаи върху декоративната украса за стена се изписва и благопожеланието „Мashallah” (от араб. „така пожела бог”, „такава е волята божия”);

ca19bbf8ff17b25f24c739cdca129f8b
Мънистена змия, изработена от турски затворник през 1919 г. Надписът гласи “turkish prisoner 1919”. Source: Internet

Тези характеристики изолират явлението в самостоятелни граници и превръщат утилитарния занаят, практикуван изключително в домашни условия и предимно от жени, в изкуство, надхвърлило границите на собственото си време и пространство.

Литература:

Kimball 2004: Kimball, J. Trench art. https://books.google.bg/books?id=c1dvCwAAQBAJ&pg=PT15&lpg=PT15&dq=Kimball,+J.+Trench+art.+An+Illustrated+History&source=bl&

Kimball 2005: Kimball, J. Trench Art of the Great War And Related Souvenirs. http://www.trenchart.org/#OtherTrenchArtPieces

Пълния текст на изследването на Десислава Тихолова “Мънистата – от домашен занаят  до Trench art” може да намерите в “Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще”, т. 11, 2016 г., Габрово, с. 231 – 244 или да го изтеглите тук: Tiholova_From craft to Trench art

Advertisements

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s