Йорданка Цветкова ни разказва сред “Бижута от мъниста” ~ из “историите на Майсторите плетачи”

Този път ще ви заведа до Смолян, където живее и твори един невероятен Майстор по занаята „Изработване на накити“ към Националната занаятчийска камара, член на Регионалната занаятчийска камара – Смолян – Йорданка Цветкова. Нейните творения от мъниста може да разгледате на профила на Бижута от мъниста във Фейсбук. 
В тази Рубрика искам да ви запозная с различни майстори плетачи на мъниста от България и Балканите. Защото пътят на мънистата датира от пра-стари времена и тяхното усвояване в плетки и сложни шевици е споделено знание и удоволствие за всички поколения. 

ҩ ҩ ҩ

– Разкажете ми за себе си.

– Аз съм Йорданка Цветкова от гр. Смолян. По специалност съм историк. Работила съм в системата на образованието преди много години, в Държавен архив и Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян до 2012 г. Професионалното ми развитие е свързано с интереси в областта на  музеологията, документалистиката, стопанската, нова и най-нова история, родословни проучвания и пр., които в последните години отстъпиха почти изцяло място си на мънистата. Хоби, на което отдавам свободното си време и което ми дава спокойствие, противно на мнението, че работата с мъниста изнервя и води до припряност и нетърпеливост. С мъниста се занимавам от 2011 г.,  а от 2015 г. съм МАЙСТОР по занаята „Изработване на накити“ към Националната занаятчийска камара. Член съм на Регионална занаятчийска камара – Смолян. Имам участия в национални и европейски проекти свързани с мънистените накити, регионални и национални изложби, хендмейд изложения и панаири на занаятите.

20496230_1550343305017990_493501568_n
Снимка: личен архив: Й. Цветкова.

– Откъде идва влечението Ви към традиционните български занаяти?

Традиционните български занаяти в Родопите битуват почти до днешно време. Напоследък дори се възраждат. Разбира се, не всички и не масово, но съм живяла в среда, в която тези занаяти са присъствали съвсем естествено. Едната ми баба беше много добра майсторка – тъкачка. Тогава не съм изпитвала някакво влечение  към заниманията й, но с умиление си спомням нейния стан, руданя (чeкрък), на който като деца навивахме калеми и масури за нейните халища и пътеки, за интереса с който я наблюдавахме, когато насноваваше основата за следващите си творения. Майка ми пък беше бродирачка на машинна бродерия, която е по-съвременен занаят, но може да се каже, че върви към традиционните, тъй като днес никой не работи бродерия на обикновена шевна  машина. Имах вуйчо обущар. Правеше страхотни обувки! С подметки от гьон, със забити дървени клечки по тях и с метални налчета. Баща ми дълго време е упражнявал коларо-железарски занаят. А прадядо ми по бащина линия е бил терзия по Беломорието, когато още сме били в пределите на Турската империя. Още пазя останалия от него мъжки напръстник, с който си е служил. Така, че като се замисля, традиционните занаяти може би са ми заложени генетично. Като добавя професионалната ми кариера в музея, картинката се допълва. Макар, че не съм етнолог, няма начин когато работиш в музей като нашия,  да не се срещаш непрекъснато с традиционните занаяти.

20447418_1550343041684683_2065662058_o
Възстановка на традиционен мънистен накит по модел на мънистена гривна (чинц) от с. Кирково. Снимка: Й. Цветкова / Бижута от мъниста

– Защо избрахте именно мънистата за свой творчески път?

– Може би те ме избраха. Не знам. В музея в Смолян се съхранява богата колекция от традиционни мънистени накити. Като зав. отдел „Фондове“, дълги години са минавали през ръцете ми по време на инвентаризации и съм им се възхищавала. Но никога не ми е идвало на ум, че ще почна и аз да изработвам такива. Струваше ми се много сложно. Докато през 2010 г. в музея се проведе обучение в рамките на проект „Мънистените накити – традиции и съвременност“ по Програма „Живо наследство“. Обучението се водеше от мои колеги, които вече плетяха мъниста и бяха усвоили това занимание от възрастни жени в Родопите.  Реших да пробвам и аз, но естествено нищо не се получи. Плетенето на мъниста е доста трудна техника и трябва повечко да се тренира. От тогава нещо ме зачовърка. Ядосвах се, че изглежда толкова просто, а не ми се получава. И не спрях да пробвам, докато наистина не стана това, което исках. Междувременно почнах да се интересувам и от други техники освен плетенето. Интернет беше пълен със схеми, майсторски класове, идеи. Най-добри резултати се получават когато в изработването на едно бижу се използват различни техники на работа с мъниста. Постепенно освен възстановки на традиционни мънистени накити започнах да изработвам бижута, които имат съвременен облик. В материалите, които използвах, включих естествени камъни, перли, кристали, жива вълна. Но винаги мънистата (синците) са неизменна част във всяко едно творение.

20427648_1550343298351324_1306047823_n
Мънистени огърлици „тумбалки“. По модели на традиционни мънистени накити. Цветовете са осъвременени. Снимка: Й. Цветкова / Бижута от мъниста

– Защо мънистата са неотменна част не само от традиционното облекло, но и от различни обредни ситуации по нашите земи?

– За това трябва да питате специалистите етнолози. Те дават отговори в своите публикации. Мънистените накити от фонда на РИМ „Стою Шишков“ – Смолян са публикувани в първия том на Известията на музея, 2011 г. от етнолога Ваня Йорданова. Публикацията е придружена от каталог на подбрани образци. От там е видно в кои краища на Родопите са застъпени мънистените накити. С изключение на коланите, те са характерни най-вече за селищата  с българи-мюсюлмани, като преобладаващи са женските накити, предназначени за най-уязвимите части на тялото – гърди, глава, кръст. При мъжете се използват като верижки за часовници (кюстеци) и при децата – като накит за шапкаКолекцията „Мъниста, мънистени накити и украси“ може да се разгледа и в сайта на музея  в секцията „Виртуални фондове“. Според специалистите, по-важна от естетическата, е предпазната функция на мънистените накити, служещи често като амулети. В това отношение подробни проучвания за Североизточна България има Десислава Тихолова – етнолог в Регионален исторически музей – Русе, която ги показва нагледно в изложбата „Да спи зло под камък – апотропей“. За Южна България – Магда Милчева и Георги Граматиков, които излагат проучванията си в различни научни издания и публикации. Повсеместно застъпено обаче е вярването, че синьото мънисто пази от у̀роки, черното освен против у̀роки – и против някои болести, червено – за здраве и пр.

20464823_1550343045018016_719076516_o
Комплекти гердани и гривни, изплетени на една кука. Някои – с традиционни шарки и колорит. Снимка: Й. Цветкова / Бижута от мъниста

– Как са наричала едно време хората мънистените украшения към носиите?

– В различните селища на Родопите се срещат и различни наименования. При накитите за шапка се употребяват наименованията „гачка“, „патарок“, „крачелево“, „кълки“; при огърлиците – „сукница“, „кюстек“, „антеше“, „тумбалки“, „котета“, „упосник“, „очинки“; при гривните – „антеше“, „ентеше“, „чинц“. 

20446549_1550343308351323_1504463521_o
Мънистена огърлица. По модел на традиционен мънистен накит „упосник“ от Неделински регион. Снимка: Й. Цветкова / Бижута от мъниста

– Плетат ли мъжете?

– Доколкото съм запозната плетенето на мъниста отдавна се практикува като мъжко занимание. Във фондовете на музеите се съхраняват мънистени колани, шишета, оплетени  с мъниста и други предмети за бита (кутийки, портмонета, кесийки за тютюн и за часовници и др.), изработвани от затворници  в Одринския и други затвори в Турската империя. Това е обяснимо, тъй като работата с мъниста изисква пълно вглъбяване и времето минава неусетно. Пък и по този начин се предполага, че с мънистените си изделия затворниците са припечелвали по нещо. И днес има мъже, които практикуват плетене с мъниста. Един от тях е и мой така да се каже онлайн ученик. Талантливият народен певец Петър Георгиев, който подарява своите герданчета на изпълнителките в ръководената от него група за изворен фолклор в родното му село Писарево. И не само… 

20447273_1550343311684656_1394767229_o
Възстановка на мънистена огърлица от с. Мугла. От фонда на РИМ „Стою Шишков“ – Смолян. Снимка: Й. Цветкова / Бижута от мъниста

Мънистените накити като че ли не спират да вълнуват и съвременните поколения. Но какво ще споделите от Вашия дългогодишен опит – старите модели и гривните на баба или осъвременените мънистени накити са по-предпочитани?

– Различно е. Има определен кръг почитатели, които са влюбени в мънистените накити. С тях се срещам почти винаги когато участвам в изложения, базари, изложби и други подобни изяви. От чисто традиционни накити, по-точно от възстановки на такива, се интересуват по-ограничен кръг лица, които ги използват най-вече като допълнение към сценичните си костюми. Търсят се гривни от сини и черни мъниста заради предпазните им функции, тъй като вярването за тяхната сила битува и в наши дни. Най-възприети са обаче тези, в които са вложени старинни техники за работа с мъниста, имат съвременен дизайн, здрави са и са удобни за носене. Съчетанието на мъниста с естествени камъни, за които се вярва, че притежават  магически свойства, както и използването на  жива вълна при този вид накити, също будят интерес. 

20427220_1550343318351322_2109083756_o
Мънистени накити, при които са използвани различни техники на работа с мъниста. Собствен дизайн. Бижута от мъниста

– Защо бихте искали хората да знаят за тях?

Аз нямам такава цел. Показвам ги когато имам възможност и при проявен интерес, а хората сами преценяват дали биха носили такива. Разбира се, радвам се, когато се харесват, това ми носи удовлетворение. А по реакцията им си сверявам часовника и ако тяхното виждане съвпада с моето, опитвам се да изработя такова бижу. Никога обаче не правя нещо, което не  възприемам като модел, цветово съчетание или пък предназначение. Просто не ми се получава.

20427285_1550343498351304_319057431_o
Колие от плъстена въ̀лна, една част от което е с изплетени стъклени мъниста. Собствен дизайн. Бижута от мъниста

ҩ На профила на Бижута от мъниста във Facebook може да разгледате творенията на Йорданка Цветкова!

Advertisements

One thought on “Йорданка Цветкова ни разказва сред “Бижута от мъниста” ~ из “историите на Майсторите плетачи”

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s